Dec 5, 2015, 10:36 PM

Мило мое момче

  Poetry » Love
772 0 0

 

Мило мое момче,

пред съм аз като дете,

чувства нежни ти събуди,

отдавна забравени подбуди.

Трепет тъй необикновен,

кара ме да дишам всеки ден. 

Вълнуваш моето сърце

и не зная откъде дойде ... 

Като някаква магия 

ме караш да се преоткрия. 

Мило мое, момче 

дай ми своето сърце,

с усмивка, вятърничава и дива

чакам да ме отвлечеш...

Отведи ме към нови светове,

искам с теб да съм щастлива.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...