Милост за живите
Свърши броеното време
с покана за утре.
Знаех отдавна, назрява
уречен часът.
Трудно вратата отварям
отвъд да те пусна.
Скривам издайна сълза
зад умора в гласа.
Спряла е тази секунда,
мигът се проточи
тягостно дълго, застина
сковано скръбта.
Думите пазя дълбоко
от път без посоки,
свивам юздата на ата,
препуснал в кръвта.
Смътно предчувствие впито
отправя закана,
няма да слезе утеха,
където гори.
Тлеещи въглени жарки
на пепел да станат,
в този живот не ще бъде,
ни в онзи дори.
© Светличка All rights reserved.
