Mимоза
До днес се мъчих все да съм перфектна,
в калъпи – изкривили същността ми.
Нехайно днес в огнището ще метна
лъжите и измислените драми.
До днес ломих го – хляб за ненаситна,
тълпа сърцето. За да ви нахрани.
От днес свободна с вятъра ще литна,
над болки, над измислици и рани.
До днес поихте (като е наивна)
душата ми с отрови. И изпи ги.
От пътя "верен" непокорно кривнал,
духът ми днес полита. Сто авлиги,
в небето ми проправят пътя. Сторен,
за стих, за песен... обич да нахълта
и нека съм само дърво. Без корен,
мимоза съм – и влюбена и жълта...
https://youtu.be/jf17wObrdcA?si=I35HfaiSEHSO0O-R
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
