Минаха години

Отминаха години... Отминаха!
А погледът ми все напред върви,
на плещите ми - натежава раница,
от многоцветни пътища, сезони, дни.

Едно щастливо детство се е скътало
на плисета, бели панделки, игри...
До него... Първото ми влюбване,
като химическа реакция-искри!

В кутията на лятото - жарава,
в нестинарски танц и песен на щурци.
Залудували вървят щастливо двама,
по реката  слънчева вода - блести!

Есенен дъждец ромоли като поточе,
въглени догарят - тлее любовта,
събрала аромата на сезоните,
здраво нося свойта раница...

С теменужен дъх от младостта!

Елеонора Крушева