Живях с теб
и бях свободна,
живях с теб,
но бях самотна.
Напуснах те,
изпълнена с болка и тъга,
Напуснах те
и потънах в самота.
Забравих те
и се отдадох на страстта,
забравих те
и срещнах любовта.
Минало сега си ти за мене,
от друг обичана съм аз,
но защо ли споменът за тебе
в самота превръща всеки моя час.
© Анжела All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
