May 15, 2019, 9:52 AM

Минало 

  Poetry » Love
407 0 0

Сто пъти те отричах!

Поне още толкова от мислите си те пропъждах.

Надбягвах се с времето – тичах ли, тичах,

Но все твоя останах, а за другите чужда.

 

Колко мъже ме зовяха със плам!

Името ми беше за тях сладостен шепот.

А ти все беше между нас,

Заспивайки казвах – обичам те… проклет да си!

 

Опитаха в мен да разпалят дръзки огньове,

Но те на твоя огън нима можеха да приличат?

Сърцето ми уж покоряваха с любов,

А то все на тебе се обричаше.

 

Минаха два живота, почти.

Вероятно и още двеста ще минат.

И ти все така ще мълчиш…

Защото аз съм… просто минало.

 

Автор: Полина Велчова

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??