Минало си ти за мен

Моето сърце за спомен ти дадох,

не поисках нищо, за себе си.

Да си верен единствено поисках,

на думите и на сърцето си.

Но вместо сърце, имаш камък

Как живееш така, кажи как?

Защо запали в мен този пламък?

Като си безчувствен пак.

Не съм била само аз. Нали?

Погледни ме в очите и ми кажи.

За да спре в мен да вали.

За да си кажа, че това не важи.

Да беше ми казал поне,

че за теб нищо не знача.

Да беше честен за миг поне

за да може сега да не плача.

Аз ти вярвах, как ти вярвах само.

Така бях се отдала на теб...

Мечта ми беше, теб исках само

И само теб и само теб...

Поисках да си винаги до мен,

да те обичам и да съм ти в плен.

Да бъдеш всичко ти за мен

и да съм щастлива всеки ден.

Боготворях те. Всичко ти дадох.

До теб бях, когато от мен поиска.

За да ми кажеш, когато попитах.

„Бях с теб, защото ти поиска”

Как болеше, но поне разбрах.

Как толкова подло лъгал си.

Как само времето си по теб пропилях,

И как разкъсах душата си.

Исках само някак да забравя.

Теб, очите ти и твоя глас.

Да лекувам раната, която се отваря.

и да избягам от силата на твоята власт.

Времето минава, раните лекува.

Споменът за теб все повече избледнява.

Не те обичам, вече не си струва.

Минало си за мен и всичко отминава.

Дори да кажеш, че сега ме обичаш.

Не ще приема това за чиста монета.

Даже бих те посъветвала да ме мразиш,

защото си ми безразличен в момента!