Минало свършено
Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря.
Свикнал бе сам да кръстосва квартал след квартал,
но след очите ù, с цвят на разцъфнали люляци,
тръгна, забравил тъга, самота и печал.
Беше щастливо, подскачащо в локвите време.
Тя – попрегърбена, носеше в чантата хляб,
сядаше в парка, а той от ръката ù вземе
в зъби комата и хукне да гони света.
После си тръгваха бавно – жената и кучето -
под съпровода на клаксони, смях, птичи шум.
Тихо, с прищракване, слагаше в бравата ключа,
правеше чай и го черпеше с късче локум.
Беше следобед, по-сух и от пита за помен –
съскаше в жегата вятър над нейния гроб.
Беше четвърти ден, в който скърбеше бездомен.
Ден бе последен от кучешки кратък живот.
© Ели All rights reserved.
