gabrielka_ (Роза Василева) gabrielka_ (Роза Василева)
50
Mar 28, 2012, 10:42 AM

Миниатюри

  Poetry » Love
724 0 2

Думичка за мен 

да бе написал

исках.

С тебе да танцувам

исках.

И да беше ме обичал

исках.

Исках,  но дали успях?

Плашеше те любовта ми, 

от  любов ли се боиш? 

Но какво тогава търсиш,

все нанякъде вървиш...

Аз обсебвам, ала давам! 

Неразбрана ще остана.

Неразгадан оставаш ти.

 

***

Подир тебе

 

Отиде си...

И всичко хукна подир тебе.

В сълзи оставам заслепена,

с изгаряща  дълбока болка.

Една тъга във мен остана.

Една раздираща тревога.

Една крещяща в мене рана...

Без теб не мога!

Не, без теб не мога! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0