gabrielka_ (Роза Василева) gabrielka_ (Роза Василева)
50
Mar 28, 2012, 10:42 AM

Миниатюри

  Poetry » Love
723 0 2

Думичка за мен 

да бе написал

исках.

С тебе да танцувам

исках.

И да беше ме обичал

исках.

Исках,  но дали успях?

Плашеше те любовта ми, 

от  любов ли се боиш? 

Но какво тогава търсиш,

все нанякъде вървиш...

Аз обсебвам, ала давам! 

Неразбрана ще остана.

Неразгадан оставаш ти.

 

***

Подир тебе

 

Отиде си...

И всичко хукна подир тебе.

В сълзи оставам заслепена,

с изгаряща  дълбока болка.

Една тъга във мен остана.

Една раздираща тревога.

Една крещяща в мене рана...

Без теб не мога!

Не, без теб не мога! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0