Миниатюри
След 100 години ти ще бъдеш
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка.
Ще каже, че на теб прилича -
тогава ще се преродиш,
но тези сто години
ден след ден изтичат -
ти трябва да ги
сътвориш.
Усмивката на мама не изгрява, когато ме няма -
тя просто спи и когато отворя вратата,
изгрява в сълзи...
Търкулната в безводен свят сълзата се почувства
тъй желана, но в огнения град бе нощ, а нощем
спят...
Човек остава с изборите трудни и сам не знае
колко го боли. И всичките онези 100 въпроса
понякога дори не са били...
Вчера една снежинка все още
беше кралица. Днес я стопи слънцето и
посрещнах първата птица...
посвещавам на Минка Команова - български учител
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
