Миньори
499
0
1
МИНЬОРИ
С нокти преравяхме земята.
Търсихме скала с жълт метал.
С лудост си набивахме главата,
сякаш Бог акъл не беше дал.
Прави заспивахме в влажни забои,
умирахме и виехме в калта.
На карти залагахме домашни устои.
Забравили на село угарта.
Вечер взривявахме на щастието дните,
криехме се зад броня алкохол.
Като изпушен фас захвърляхме вините.
Печахме се в собствената сол.
Пусти са забоите удавени,
на взрива са мокри фитилите.
Умираме по болници забравени.
И вечер плачем
... за това ни стигат силите.
© Мимо Николов All rights reserved.
