Миражно
Ти, който в нощта ми неканен дойде
и дръзко прекрачи на залеза прага,
Ти, който без милост съня ми отне
и мост съгради между два стръмни бряга.
Ти, който дари ми любов без остатък,
в сърцето ми своя олтар сътвори.
Ти, който запали в душата ми пламък
и вярата в изгрева обезсмърти.
Ти, който събра маргарит от ресниците
и въжделенията в мен съживи.
Ти, който държеше ръка ми в десницата,
миражно изчезна с метеор от звезди.
И всичко потъна между два стръмни бряга.
Маргарит по ресниците пак заблестя.
Залезът огнен своя обръч затяга,
и крехката вяра за миг отлетя…
© Златка Чардакова All rights reserved.
