МИШЛЕТО ШАМПИОН

/продължение/

Без думичка да проговори,

засилило се, полетяло,

във въздуха се превъртяло

и тупнало след полет кратък

далече, някъде оттатък,

сред сажди, изгоряла слама,

където огън вече няма.

Макар и цяло почерняло,

напред и все напред вървяло

и мислело каква поука

се крие в тази случка тука.

Навярно вече сте разбрали:

в полето огън се не пали,

че огънят шега не знае,

наказва всеки, що нехае.

Прилича той на бясна хала

към жертвата си полетяла.

От сажди черно почерняло,

Мишлето смело пак запяло:

"Аз Мишле съм умно, славно,

весело, добро, забавно.

Трудностите побеждавам

и така се закалявам."

Навлязло в селската ливада

с тревичка мека, сочна, млада.

Изтрило си с ръка лицето,

погледнало с любов небето,

на Бога то благодарило,

че от бедата се спасило.

Поседнало да си отдъхне,

ветрец прохладен да го лъхне,

а после с нови сили пресни

да търси случки интересни.

Но... дяволската Мишеловка

змия изкусна, хитра, ловка,

Мишлето тихо приближила

и с глас измамен заредила:

- Мишленце сладичко на кака,

отдавна кака тук те чака.

Ела при мене да те гушна,

гальовни думи да ти шушна!

Ах, колко много те обичам,

затуй така след тебе тичам!

- Познавам твоето коварство,

прехваленото ти другарство!

Не можеш да ме убедиш,

че за добро след мен вървиш.

А в твоя образ "мил" и "драг"

аз виждам най- опасен враг!

Така отвърнало Мишлето

и пак поело през полето.

След него бързала змията,

надигнала от яд главата.

Как искала да го настигне

и да го глътне, без да мигне.

Но... който гроб на друг копае,

сам пада в него, то се знае!

Наблизо Щъркел дългокрак,

на змиите опасен враг,

гонитбата за миг съзрял

и право там се озовал.

Змията съскала тревожно!

Да бяга било невъзможно,

но как със Щъркел да се бори?

Какво ли може да му стори?

Изправила се, зафучала,

към него стрелнала се цяла.

А Щъркелът замахнал здраво,

в главата пернал я направо

с червения си клюн голям

и проснал я на място там!

- Това да ти е за награда!

На зла гадина тъй се пада!

Така Мишлето се спасило,

но ето - вече се смрачило.

Къде да иде да се скрие,

гнезденце тайничко да свие?

- О - хо! Тук има май бостан,

добро е мястото за стан!

Но как на гладно да заспя?

Не мога вече да търпя!

Помогнало му пак нослето.

Задушило насам-натам и ето...

- О-о-о! Туй е пъпеш ароматен,

на вкус навярно е приятен!

Къде ли е? Ах, ей го там -

закрит е под ластун голям!

Мишлето пъпеша открило,

дълбока дупка му пробило -

да хапне пъпешово семе,

а после вътре да подреме.

Така направило и ето -

Луната грейнала в небето,

щурци засвирили с гъдулки

на своите щастливи булки.

Мишлето слушало, мечтало

и песничката си запяло:

"Аз Мишле съм умно, славно,

весело, добро, забавно!

Трудностите побеждавам

и така се закалявам!"

В потаен полунощен час,

безшумно, бавничко, без глас,

пристигнал Зайко прегладнял,

от три дни нищичко не ял.

Към пъпеша се приближил

и да се нагости решил...

          /следва/