МИСЛИ
По пътищата тежки срещат ни годините,
разбили вечното на мигове
и кратки са минутите от щастие,
а дълъг е часът до тях.
По пътища трънливи препускаме,
с ръце към Бога ний молим
любов и истина.
Животът ни крещи
и трудна всяка е пътека,
когато няма мигове утеха
и залъкът горчи,
нима в страдание личи,
че щастието бяга.
© Елеонора Миладинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
