Животът е възел.
Тъгата го затяга.
Смъртта го отвързва.
Съдбата е стомна.
Вечността я пълни.
Мигът отпива.
Вярата е дреха.
Страхът я съблича.
Мечтата я облича.
Вината е лък.
Съвестта е мишената.
Рискът стреля.
Любовта е ключ.
Ако не я изгубим -
отключваме безсмъртието.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Съкровищница си!