Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.


Море, земя, пространства, с вечна власт
око човешко мамите без насита,
аз с възхищение се срещам с вас
и пред разгънатата книга на живота питам:


Защо ли хората гордо величаят се, те
между дух и материя понесли бреме,
щом може съществуването да измете
с капка от силата си мигът време.


Прелиствам живота с надежда нова,
минало и бъдно възкръсват в тоя век,
а аз отправям към небето молитва готова -
да бъда тръпка между природа и човек.

("Мисли край морето" - "Росни капки")