Мислиш, че ме няма!
Мислиш, че ме няма
Всичко трябва да е лесно!
Нямаш дразнител, няма ме мен.
Притисната до стената, на тясно,
реши проблемите за един ден.
И смяташ, че можеш тъй, лесно,
расла с години любов да забравиш.
Ако би могло, е чудесно,
но на мъките бога ще славиш.
Болката пак ще се връща.
Тръпнеща, нощем ще стенеш.
Ще мразиш стаята на всяка къща,
любов щом в нея не можеш да вземеш.
Сън не ще те докосва.
С отворени очи ще осъмваш в зора.
Жадна за нежността ми ще бъдеш,
не ще спре в сърцето ти тази борба.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
