Мислите и мечтата
Задрямват мислите от тишина
във спуснати завеси се покриват,
Скриват изподрани колена
и раните зараснали не парят.
Във сън унасят се в нощта
в която времето дори заспива
в едно със уморената мечта,
която тихо в мислите се скрива.
Далечни блянове от песни
дочувани от близката топола,
която трепка със своите листи,
разлиства истината цяла.
Дочула песента и мислите се будят
побутват мечтата за да чуе,
че няма сън за истините живи
и за мечтата с мислите красиви.
Листата трепкат и разказват
как минал е по тях дъжда,
а мислите мечта прегръщат,
прокапва бяла капчица сълза.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
