Feb 20, 2008, 12:36 PM

Мислите ми

  Poetry » Love
1.1K 0 26
  Мислите ми са като камбани,тихичко в главата ми звънятвсеки миг, каквото и да стане,ми напомнят и за теб шептят.
И наричам всичко с твойто име,всяка вещ и всеки мой предмети по-детски може би, наивноси представям, че си тук, до мен.
Но ми липсваш в будните ми нощи,липсваш ми в напрегнатите днии прегръщам спомените още,и те чакам с влюбени очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стих, написан с езика на любовта!
    Поздравявам те,Генка!
  • И наричам всичко с твойто име,
    всяка вещ и всеки мой предмет
    и по-детски може би, наивно
    си представям, че си тук, до мен.
    ...
    Нека си останем все деца!

    поздрав!
  • Красиво,копнежно...
    Като самата любов...
  • Прекрасно стихотворение!!!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички !От все сърце!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....