Mar 13, 2009, 3:44 PM

Мисля...

  Poetry » Other
734 0 3

                                    Аз утре не знам къде ще се събудя!

                          Не искам и да знам какъв ще бъда с име друго?

                             Просто ще се събудя и ще тръгна. - Накъде?

                         Не ме бива да играя в отбор. Искам всичко!

                            Не, аз наистина не се шегувам. Готов съм!

                          Ето, аз отдавна действам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...