Като мистерия сполети ме
в приказен ден,
в който преобърна
всичко в мен.
Забравих коя съм
и какво желая.
Просто дойде
и всичко ми взе.
Без теб
остана празнина,
а с теб
живна свобода.
Кажи ми кой си
и откъде дойде,
за да разбера реалност ли си
или нова злост в дните ми.
© София Русева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
но любовта си има лице,което в случая е мъжки образ