Като мистерия сполети ме
в приказен ден,
в който преобърна
всичко в мен.
Забравих коя съм
и какво желая.
Просто дойде
и всичко ми взе.
Без теб
остана празнина,
а с теб
живна свобода.
Кажи ми кой си
и откъде дойде,
за да разбера реалност ли си
или нова злост в дните ми.
© София Русева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
но любовта си има лице,което в случая е мъжки образ