Мистична нощ
(посветено)
Последен пак оставам сред нощта,
в невидимата, островърха кула.
Без телескоп да търся най-далечната звезда -
тъй близка на сърцето.
За нея бие то
и мракът ме прегръща -
ватиран с тишина.
Изписан с ноти йероглифни
на непонятна симфонична същност...
И разговарям с тайнствените същества,
дошли от чуждите вселени
по своите килими от звезди...
По-близки в тези часове
от всичко земно.
Отпращам бога на съня
към другите
и нека той ги вземе
в обятията свои нежни.
Така ми е добре.
Превърнат в непристъпна крепост,
съзирам
владения отвъд...
Душата ми достига
до катарзис
в други,
фантастични светове -
готически изящни,
нереални.
Единствен пътешествам,
възседнал
космическите ветрове,
развели гриви.
И разговарям с бездните -
безмълвен
скитник...
Мечтите си -
разпръснали се шамандури,
в тях откривам.
Усещам се овчар -
грижливо в стадо ги събирам.
И после
бодър
се отправям към Деня...
© Младен Мисана All rights reserved.
