Мисъл в полет
Крещи любовта, като ято изплашени птици.
Лети през мечтите на литнали дни.
И огън разпален в лудост докосва.
И пръсти се вплитат в танца вълшебен.
Словата не стихват, тъй дълго мълчали.
Скрито, дълбоко лежали.
И е ясно!
Пътуват и нежност, и свян.
Прегърнати от младежкия блян.
И се лута и спира!
И чудо! Вяра прозира...
И всичко долита в тръпнеща длан.
А песента на вече кротнали птици
шепне сред природата там.
Където простора човешки докосна своя храм
и мисълта в полет доказва,
че време и чувство не те оставят сам.
© Йонка Янкова All rights reserved.
