Някъде там - във недрата на утрото,
мисълта ми за теб се пробужда
и окъпана в красотата на чувството,
тя се втурва към теб. Има нужда
да докосне лицето ти сънено,
да целуне очите притворени,
кожата да затопли до румено,
да проникне през пори разтворени.
Жив си. Дишаш. Усмихваш се. Движиш се.
Слънчево утро от мен!
Мисълта ми те прегръща. Обичам те.
Изживей със любов този ден!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
