Някъде там - във недрата на утрото,
мисълта ми за теб се пробужда
и окъпана в красотата на чувството,
тя се втурва към теб. Има нужда
да докосне лицето ти сънено,
да целуне очите притворени,
кожата да затопли до румено,
да проникне през пори разтворени.
Жив си. Дишаш. Усмихваш се. Движиш се.
Слънчево утро от мен!
Мисълта ми те прегръща. Обичам те.
Изживей със любов този ден!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
