Jan 12, 2015, 11:20 PM

Мисълта за теб

  Poetry
1.2K 0 16

Мисълта за тебе е сребристосиня,
с най-нежния копринен допир.
И топъл шал в студена зима,
и сгушен във сърцето вопъл.

Тя заран буди се, преди в очите
море от цвят и светлина да плисне,
усмивката запалва, после тича
в душата ми да се притисне.

Тя композира песни. Целодневно.
И безпардонно в нощите ми шета.
Гласът ù е един такъв, напевен,
че щом го слушаш, и ти става леко.

Тя няма аналог сред други мисли
и ревностно от тях се крие.
И всъщност...
мисълта за теб ми е единствена.
Освен когато дръзва да е "ние".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гери, благодаря ти, мила!
  • Оп! Стоп! Червена светлина!
  • Не ме разсмивай, моля те!
    Тази вечер съм на музикална вълна, установих, че е по-готино да се работи под музикалния съпровод на нашите таланти!
    Сега ще те преслушам и теб, Стефане!
  • О, да, светкавичността не може да ти се отрече! Както и вариантът да позеленеете всички и да се наложи да се преквалифицирам.
    Но понеже съм креативна, веднага ще се залепя за музикалната кариера
    Добра да е, Бероецо!
  • Обаче, Стефчо, не свиря и не пея беквокал! Тъй че, остава единствено да ме вземете за вокалистка

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...