Nov 25, 2014, 4:39 PM  

Млада любов

  Poetry » Love
459 0 1

Сякаш вчера беше преди хиляда години,

когато те срещнах там в коридора,

но никога не съм изпитвала

по-голяма нужда от теб,

както тогава.

 

Ти никога не узна за това,

но очите ми все теб следяха.

Попиваха всяка твоя крачка,

всяко твое движение,

всеки твой дъх.

 

Тайно и отдалеч аз се влюбвах.

Бързо и бавно пропадах

в непознатата бездна,

намираща се в един твой жест,

скрита в един твой поглед.

 

Ти остана пленник на сърцето ми,

притаи се в най-потайните кътчета на ума ми,

построи си дом в душата ми…

И зачака.

Зачака да те открия.

 

Понякога се питам,

заради теб ли толкова се промених

или заради себе си.

Но предполагам отговорът е,

че ти си причината да живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рема All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...