Aug 22, 2024, 11:33 PM

Младост

  Poetry » Love
440 1 0

Трепет, страст, въздишка и... небе,

поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.

 

Две тела пулсиращи в едно
и завивка звездна, необятна.
Разговор без думата "Защо?"
в блясъка на огърлица лятна.

 

Птичи песни в клони на дърво
и извиращ ручей от скалите,
слънчев сплит за огнено хоро,
под вираж неспирен на орлите.

 

Младост, жажда, искрени очи
и душа жадуваща небето, 
шепот от несбъднати мечти,
благослов, извиращ от сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...