Младост луда, младост китна,
рано е, не тръгвай си от мен,
спри за мъничко, за глътка въздух,
че богата пролет си във моя ден.
Искам твоя трепет, чистотата,
съвършенството и волността,
китарния ти устрем, красотата
и душата скитническа на дъжда.
А деня, във който ме напуснеш
и остареят моите крила,
притихнала, с добра повеля,
ще те очаквам в своята душа.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
