Младост луда, младост китна,
рано е, не тръгвай си от мен,
спри за мъничко, за глътка въздух,
че богата пролет си във моя ден.
Искам твоя трепет, чистотата,
съвършенството и волността,
китарния ти устрем, красотата
и душата скитническа на дъжда.
А деня, във който ме напуснеш
и остареят моите крила,
притихнала, с добра повеля,
ще те очаквам в своята душа.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
