Млъкнала камбанка
В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си
и после се опитах да забравя,
че птиците, от изгрева обсебени,
прощават на настъпващия залез.
Сега е тихо. Други са пчелите.
Не пият мед от млъкнала камбанка.
А аз вървя. Тежи ми нещо скрито
и спъва се пияната ми сянка.
Отлита сладостта на всички спомени,
които като топла дреха бяха.
и дъжд вали през цветове и клони,.
Земята пие липов чай без захар.
