Много пъти
Аз много пъти бърках.
Много пъти…
И все си мислех… колко съм безгрешна.
Забравих да се вслушвам във гласа ти.
Забравих, че съм глупава и смешна
в ръцете на едно суетно време,
в което да те имам бе изкуство…
Каквото ми е дадено, ще вземе
съдбата от ръцете ми. И чувствам,
че бързо, много бързо се смалявам
и ставам на една прозрачна капка
и падам на гърдите ти – отляво
и моля се да бъда с теб за кратко
в ръцете на едно суетно време,
в което с теб да бъдем неделими.
Каквото ми е дадено – на мене,
мечтая да го дам на теб, любими.
Но днес е късно. Днес е много късно
и чувствам, че съм малка и прозрачна –
една сълза – в окото ти възкръснала,
която вече нищичко не значи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
