Oct 19, 2013, 8:05 PM

Много шум за нищо

  Poetry
1.1K 0 12

... не са поети, брат, а манекени –
светкавици и лъскави премени...

И много шум за нищо, брат, реклама,
поезия, уви, изобщо няма...

На егото си, брат, слуги смирени –
едни търговци най-обикновени...


И плаче, брат, поезията, плаче,
но не помагат никакви илачи...

И думите са днеска, брат, ракурси
и символи за всякакви конкурси...

Реклама, брат, и много шум за нищо,
Евтерпа вече не кладе огнища...

... и мръзнат голи двете със Ерато,
от смисъла на слово непознато...

В яхъра си Пегас с копито рие,
останал без крила, срамът си крие...

... додето се шуми в салони пълни,
под блясъка на фотографски мълнии...


Не са поети, брат, а манекени –
едни търговци най-обикновени...

И много шум за нищи, брат, реклама –
поезия, уви, изобщо няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • Жалко наистина ...
  • Да, да и да!
    Думите ти са "досущ като куршуми"
    Що ли не се учудвам на някои коментари... де го чукаш, де се пука.
  • Пожаров, една риза си имам и ти се огледа у нея, срамота! Не си мой размер, иначе на драго сърце ще ти я подаря - точно веднъж съм я обличал, съвсем новичка си е
    А другото в коментара ти, извинявай, ама пак не го разбрах - или си губиш мисълта из изреченията, или просто не знаеш как да си формулираш изказа. Синтаксис - така се казва науката която изучава единиците на свързаната реч.Тя е един двата основи дяла на граматиката, Пожаров, казвам ти го като човек без образование иначе има къде да го прочетеш и кой да питаш... абе... четене му е майката, да знаеш, а не всекидневното писане.
  • Аз като чета, чета и понеже и много от поезия не разбирам, стигам до извода, Митко, че това е една прекрасна автобиографична творба.Поезията за мен е в посланието, не в римата и пантомимата на думите. Даже ми идва идея да го кръстиш това твое стихО " Манекен на римата". Сещам се за ризата ти на представянето на книжката ти, та оттам за манекен ми хрумна Обаче съм и леко смутен от това, че робувайки на имена, вече не си толкова ревностен застъпник на строгата поетична метрика... И се чудя как така, аджеба, къде ти отидоха поетичните принципи. Значи, излиза, че едни могат да си позволят незачитане на определени правила и примерно да използват нови думи и неологизми и ти няма да ги хулиш с бодливия си език, защото са велики, а други, които не са достигнали определена степен на известност и поетично величие - не могат. Моля да ми обясниш като на по-глупав, Митко? Ти все ме молиш да ти обяснявам, я да чуем твоето обяснение сега. И също ми е интересно, защо си решил, че точно ти трябва да поучаваш творците как да пишат, кого да четат и - кое е поезия и кое не, т.е. кой го може и кой не го може - имаш съответно образование ли, нещо си получил като просветление или някой ти дава акъл...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...