Много закъсня...
Добър вечер, мили! Пак ли си дошъл?
Защо? Кажи ми! Сам на себе си го причиняваш.
Пиян отново. А за кой ли път?
Или си мислиш, че така ще можеш да забравиш?
Плачеш. За коя? За мен или за нея?
Докога така ще се измъчваш?
Да продължиш живота си не смееш
и опитваш да се скриеш в тази кръчма.
Загледан в дъното на празната си чаша,
гласа ми слушаш ти по цели нощи.
Безмълвен, чакаш с песен да ти кажа,
че съм простила. Че те искам. Че съм твоя още.
Простила ли? Как бих могла...
Пеех някога единствено за тебе.
А ти, без капка милост, другата избра.
Дори от името ми се отрече.
Вярвай, имаше моменти, във които
се будех със неистов писък,
защото бях сънувала очите и.
Защото знаех - нея искаш.
Сега ме молиш пак да заживея
в кошмар, след който с мъка оцелях.
Иди си! Тръгвай! Невъзможно е!
Не ме обичай! Много закъсня...
© Илица All rights reserved.
