навярно ще откажа
всички многоточия
от навика да предизвикват
многозначност
и може би
ще сложа върху паузата точка
щом лятото ме близне
(като вярно куче)
по изтръпналите длани
светът е млад
сред пролетната фаза
кокетно предизвиква
шарените дъждобрани
с които браня крепостта
“не мога”
докато с кръвта от придобитите си рани
сърце рисувам
…
нека с теб остане
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря, Доче!