Dec 1, 2013, 11:43 AM

Модата, да премислим себе си

  Poetry » Other
843 0 0

В мрежа от мисли

сигнали чета, анализирам,

премислям някакви неща

какъв човек ,,себе си" да изградя??

Камък, скала, здрава маска

криеща ми същността.

Вода, отнасяща всичко в безкрая

и от вълна на вълна да витая...

Пламък в емоция изпепеляващ

до жар или вятър преминаващ 

през всеки, превръщайки го

в спомен стар.

Не слънчевите лъчи аз обичам

и през живота да тичам. Болката 

и чистите сълзи... спомените и сивите,

и красивите са част от мен и хората 

в живота ми, през всеки ден.

Емоцията, чувствата, живота

водят ми съдбата, а аз самата

съм това, в което превърнало ме е

преживяното до сега.

Ако мога да обичам, да се доверя,

да избирам и избора си аз да реша,

значи просто трябва да ,,Благодаря",

на хората край мен, на моята съдба,

на късмета да имам подкрепа и обич

от родителска и приятелска страна.

И винаги, като паднем, Животът сам

някак си подава ни ръка, че скучно е

сам да се съревноваваш, нали така?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...