Dec 1, 2013, 11:43 AM

Модата, да премислим себе си

  Poetry » Other
840 0 0

В мрежа от мисли

сигнали чета, анализирам,

премислям някакви неща

какъв човек ,,себе си" да изградя??

Камък, скала, здрава маска

криеща ми същността.

Вода, отнасяща всичко в безкрая

и от вълна на вълна да витая...

Пламък в емоция изпепеляващ

до жар или вятър преминаващ 

през всеки, превръщайки го

в спомен стар.

Не слънчевите лъчи аз обичам

и през живота да тичам. Болката 

и чистите сълзи... спомените и сивите,

и красивите са част от мен и хората 

в живота ми, през всеки ден.

Емоцията, чувствата, живота

водят ми съдбата, а аз самата

съм това, в което превърнало ме е

преживяното до сега.

Ако мога да обичам, да се доверя,

да избирам и избора си аз да реша,

значи просто трябва да ,,Благодаря",

на хората край мен, на моята съдба,

на късмета да имам подкрепа и обич

от родителска и приятелска страна.

И винаги, като паднем, Животът сам

някак си подава ни ръка, че скучно е

сам да се съревноваваш, нали така?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...