МОЕ ДЕТСТВО
Мое детство, било ли си всъщност
или аз те измислям сега
с ново лице, с нова външност,
как минаваш под светла дъга?
И се взирам в чертите ти ясни,
сътворил те – нали съм творец,
и се връщам в години прекрасни,
от сегашната проза беглец.
Мое детство, дори да те няма,
мисълта ми към теб ще плете
мост от спомени – често измама,
за да стана отново дете.
01. 06. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
