МОЕ ДЕТСТВО
Мое детство, било ли си всъщност
или аз те измислям сега
с ново лице, с нова външност,
как минаваш под светла дъга?
И се взирам в чертите ти ясни,
сътворил те – нали съм творец,
и се връщам в години прекрасни,
от сегашната проза беглец.
Мое детство, дори да те няма,
мисълта ми към теб ще плете
мост от спомени – често измама,
за да стана отново дете.
01. 06. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
