Мое детство
МОЕ ДЕТСТВО
Мое детство, било ли си всъщност
или аз те измислям сега
с ново лице, с нова външност,
как минаваш под светла дъга?
И се взирам в чертите ти ясни,
сътворил те – нали съм творец,
и се връщам в години прекрасни,
от сегашната проза беглец.
Мое детство, дори да те няма,
мисълта ми към теб ще плете
мост от спомени – често измама,
за да стана отново дете.
01. 06. 2016 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
