Мое малко голямо момиче...
на дъщеря ми
Мое свидно голямо момиче,
виж как времето бързо тече.
Вчера беше наболо кокиче -
неразлистено снежно дете.
В свойта малка ръчица държеше
мойта зряла любяща ръка.
Вечер гушната в скута ми спеше,
днес си вече с девойска снага.
А животът ти пъстър и цветен
лъкатуши по странни пътеки.
Скоро в полет ще литнеш и нейде
своя пристан ще срещнеш навеки.
И ще минат години - среброто
във косите снежинки ще ливне.
Тънки бръчки ще смигат в окото,
спомен мил отпреди пак ще живне.
Ти ще бъдеш тогава голяма
и света си ще стискаш в юмрук,
но за теб ще остана все "мама",
ти за мен - моят малък, голям, топъл юг.
© Жанет Велкова All rights reserved.
)
