Dec 23, 2007, 11:58 AM

Мое островче...

  Poetry
806 0 11
           Мое островче...

Мое островче...
По-малко от нокът.
В теб съм заровила
съкровище свидно...
Устни... Песен...
Горещо мечтана.
Мечта... И блян...
Копнеж без страх.
Очи... Небе...
Миг разкъсващ самотата.
Очакване... Сърце...
Душа, искри...
И студ... тъга...

Мое островче...
По-малко от нокът...
Колкото и вълните да те заливат
и ураганът разбива...
Ти, зная, оставаш...
Изстрадал остров,
на моята свята... Надежда!

Мое островче...
По-малко от нокът...
В теб приютявам се...
Когато съм тъжна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудно островче си имаш!
  • Хубаво е всеки от нас да има едно такова островче, и то да е съкровено за него! Поздрави за стиха!
  • Чудесно, Дани, дано тъгата не те спохожда често! Хубави празници, много здраве и усмивки!!!
  • Благодаря много!
    Весели празници...и никаква тъга ви желая!
  • Поздрави Дани!!!Копнежно е!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...