Моето „ Аз”
Аз дон Хуан бях, кмета Ваньо.
И снайпериста от войната бях.
И мафиота злобен, и ченгето също.
Нагим наричат ме.
Любовник нежен бях.
По пътя прашен идвах и отивах.
Със хаоса в душите ни живях.
Сърцето с катинари девет си заключвах.
И пак отключвах го, щом с тебе бях.
Аз любих много, но веднъж обичам.
И за любов е жадна моята душа.
Сълзи от радост
по лицето ми се стичат,
„ Обичам те!” щом почна да мълвя.
Аз многолик съм.
В своите герои.
А те частица са от моята душа.
Аз бях...
И винаги ще бъда.
Героят влюбен
в приказна страна.
© Христо Костов All rights reserved.
