Моето момиче
Навярно много ще боли.
Две китки,
кръст надгробен...
Може би
и две сълзи
и буца в гърлото -
огромна...
Навярно
ще е тежък студ
или пък
жега нетърпима
- "Отиде си и този луд..." -
шепа пръст
и ще отминеш.
Ще минат ден,
два,
три в тъга,
след туй животът
ще затича,
а аз разтворен в небесата
ще шепна -
"моето момиче..."
Ще те изпивам, без да спра,
с очи
от хиляди вселени,
ще галя рамото,
косата -
ръката бриз
със мен ще стене.
Ще те целувам в сън блажен
и пак,
и пак ще те обичам,
дори в различни измерения...
Съдба е, моето момиче.
© Найден Найденов All rights reserved.
