Моето пораснало момче,
днес възмъжава с твърда сила.
Сякаш вчера беше мъничко дете,
а днес е моя майчина закрила.
На моето пораснало момче,
днес пожелавам младост дива.
Попътен вятър да го носи на криле,
през всички дни на любовта красива.
На моето пораснало дете,
което днес е мъж и празник има.
Нека само в обич свята да расте,
в сърцето ще го нося докато съм жива!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
