Моето пролетно небе
Защото не повярва на студа,
изписал по прозорците пейзажи,
на моето небе му доскуча
и хукна към високите етажи
да оцветява следващия ден
във все по ранобудно светли скици.
По нишката от лятото до мен
ми подреди ята, ята от пойни птици.
Света издърпа - сънено щастлив,
от снежния завой на ветровете.
И всеки изгрев прави по-красив,
а в'всяка шепа пръст отглежда цвете.
Небето ми си шие балдахин
от белите усмивки на бадемите.
Налива слънце в погледа си син.
Така и не повярва на студеното.
© Деа All rights reserved.
