Dec 20, 2007, 11:44 AM

Моето семейство

  Poetry » Love
1.8K 0 5

 

Моето семейство

Теодора, Теодора -
ти си в живота ми опора.
Дари ни ти със син -
кръстихме го ний Мартин.
Расте красиво, умничко дете -
как радостни сме всички под синьото небе.
Всеки ден дарява ни с усмивка блага -
щом някоя щуротия извърши веднага.
Отглеждаме го с любов голяма -
той е радостта на тати и на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...