Моето семейство
Теодора, Теодора -
ти си в живота ми опора.
Дари ни ти със син -
кръстихме го ний Мартин.
Расте красиво, умничко дете -
как радостни сме всички под синьото небе.
Всеки ден дарява ни с усмивка блага -
щом някоя щуротия извърши веднага.
Отглеждаме го с любов голяма -
той е радостта на тати и на мама.
© Гри All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Напевно и мелодично!Поздравявам те!