Моето сърце...
май днес
не ми е ден
искам да си замълча
но някак пак не мога
и душа ми изнемогва
ще млъкна знам
единствено на глас
но в моето сърце
там негде ще твори
ще иска да говори
ще мисли и мечтае
но само ще дерзае
защото е посредствено сега
защото няма смисъл от това
и истински раним си
щом голо е сърцето ти
не го рисувам вече аз
не мога и да го намеря
но знайно или не
намира си пролука
обича да си страда
а как умее да кърви
дарява болка в мрака
но мъничко му трябва
да се възвиси
и всеки миг
е сладък стих
© Юлия Работова All rights reserved.
Поздрави!