May 11, 2012, 11:57 AM

Моето утро

  Poetry » Other
924 0 1

Това ли е моето утро -

ранна самотност,

дъжд вместо слънце,

тъга и виновност?!

 

Това ли е моето утро -

ограбено, празно,

студено и тъмно,

жестоко, омразно?!

 

Четири стени,

напоени с печал,

заключени мечти

без капка жал.

 

Празно легло,

завивки непокътнати,

невъзможна любов

и отново излъгана.

 

Празна стая,

носеща твойто ухание,

стара китара

и мойто страдание.

 

Това ли е новото утро -

началото на края,

така ли ще осъмвам,

без да мечтая?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...