Това ли е моето утро -

ранна самотност,

дъжд вместо слънце,

тъга и виновност?!

Това ли е моето утро -

ограбено, празно,

студено и тъмно,

жестоко, омразно?!

Четири стени,

напоени с печал,

заключени мечти

без капка жал.

Празно легло,

завивки непокътнати,

невъзможна любов

и отново излъгана.

Празна стая,

носеща твойто ухание,

стара китара

и мойто страдание.

Това ли е новото утро -

началото на края,

така ли ще осъмвам,

без да мечтая?!