Моето утро
Това ли е моето утро -
ранна самотност,
дъжд вместо слънце,
тъга и виновност?!
Това ли е моето утро -
ограбено, празно,
студено и тъмно,
жестоко, омразно?!
Четири стени,
напоени с печал,
заключени мечти
без капка жал.
Празно легло,
завивки непокътнати,
невъзможна любов
и отново излъгана.
Празна стая,
носеща твойто ухание,
стара китара
и мойто страдание.
Това ли е новото утро -
началото на края,
така ли ще осъмвам,
без да мечтая?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
