Мога
Мога да бъда себе си,
когато всички играят роля във филм.
Мога да обичам,
когато съм обградена от омраза.
Мога да не съжалявам за стореното,
когато предчувствам, че съм сгрешила.
Мога да пея,
когато бодлива тел пристяга шията ми.
Мога да крача с високо изправена глава
и да минавам между камъните,които хвърлят по мен...
Мога да вярвам и помагам на приятелите си,
дори когато нямам приятели.
Мога и ще градя стени,
(дори) когато нямам надеждни основи.
Мога да руша лицемерни кули,
когато аз самата почти съм рухнала.
Мога да съм многоцветна,
когато душата ми е сива.
Мога и разбирам своята същност,
но ти никога не ще успееш да ме разгадаеш!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
