МОГА САМО ДА КЪЛНА
Забравих как да се моля,
вече мога само да кълна.
Злоба и завист ме съсипват
и в гърдите силно ме притискат.
Сълзите отказват да потичат.
Със яд не се скърби.
Умение трябва, за да се разплачеш,
но първо трябва да се покаеш!
А аз мога в омраза да горя,
но себе си в нищо не виня.
Май трябваше да съм добра,
а сега без срам признавам, че съм зла.
© Мирослава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
