Могили...
Сърце разкъсано, душата - лед,
жестока скръб по липсващо дете...
и няма по-жестока драма от това -
чедото свое майчица да погребе!
Бездушните автомобили си свистят,
но ХОРА управляват ги, нали?
Защо се случват всеки ден почти
трагедии подобни и защо, кажи?
Не е виновен само алкохолът,
а разумът на всеки Уж "водач"-
в опиянение да управлява звяра,
дори да е по светло, не - по здрач.
По пътищата - множество могили,
цветята росни вехнат от сълзИ,
които няма никога да върнат
съня в добрите майчини очи.
(Моля, не оценявайте!)
жестока скръб по липсващо дете...
и няма по-жестока драма от това -
чедото свое майчица да погребе!
Бездушните автомобили си свистят,
но ХОРА управляват ги, нали?
Защо се случват всеки ден почти
трагедии подобни и защо, кажи?
Не е виновен само алкохолът,
а разумът на всеки Уж "водач"-
в опиянение да управлява звяра,
дори да е по светло, не - по здрач.
По пътищата - множество могили,
цветята росни вехнат от сълзИ,
които няма никога да върнат
съня в добрите майчини очи.
(Моля, не оценявайте!)
© Петя Кръстева All rights reserved.
