Mar 19, 2009, 7:00 PM

Моите дъщери

  Poetry » Other
1.4K 0 2

"Самотна съм, мамо!"- ми каза
моята голяма дъщеря.
И за следващата Коледа
сестричка тя си пожела.

Дядо Коледа далечен
чул бе нейната молба
и веднага й изпрати
бляскава звезда в нощта.

Сестричка - малка и прекрасна,
роди се във нощта.
И ето, че за миг порасна -
най-добрата кака на света.

И пълен е вече животът ми,
тъй светъл е вече денят.
И крача напред с дъщерите ми,
най-гордата майка на тази Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...